България - Стар или Нов свят

да се запознаем стилово с благородни сортове!

от Гергана Тодорова, WSET Certified

Благодарим, че харесахте тази статия.

България е малка страна, заключила в себе си много история, природно и културно разнообразие. Разположението ѝ между два свята на Изтока и Запада е дало повод за множество битки и конфликти, но в същото време страната ни е взаимствала и от двата свята, запазвайки своята национална идентичност. По отношение на винопроизводството тя също е на кръстопът – този между Стария и Новия свят. Преплитат се традициите на Стария и иновациите на Новия свят. Множество са факторите, които доказват, че виното се е леело по нашите земи още през античността, но бурните етапи на историческото развитие на България предопределят и неустойчивостта на винопроизводството в страната ни. То преминава през славните години след Освобождението, когато има удивителен ръст на лозови насаждения, през комунистическия режим, който налага големи по обем, но ниско по качество вино и стига до днешните т.нар. години на Прехода, през които българското винопроизводство преживява своето възраждане.

Именно в последните 10-15 години проявленията на Новия свят имат своето най-осезаемо влияние. Иновациите и различните подходи на производство и продажби придават на България визия на страна, принадлежаща на новопоявилите се страни винопроизводители. Но традициите и иновациите не биха били достатъчни за създаването на висококачествено вино, ако не съществуваха уникалните тероари в България, които тепърва започват да се изучават. Новият поглед на лозята обаче изисква и връщане към миналите периоди и възраждане на позабравени сортове. Търсенето на автентичното е новото модерно винопроизводство.

За тези от читателите, за които понятията Нов и Стар свят са объркващи, ще споменем набързо какво значат те. Стар свят, говорейки за виното, са старите страни производителки на вино в Европа – Франция, Италия, Испания, Португалия, Германия, чиито традиции във винопроизводството датират от стотици години, лесно доказуеми са и видими, ако решим да посетим някоя винарска изба в тези страни. Tези традиции не са просто изложени в музейна сбирка, а реално голяма част от енологичните практики се прилагат от стотици години до днес. Най-видимите различия в избите са например използването на големи стари дъбови бъчви, за разлика от преоблававащото изполване на нови бъчви в Новия свят ( Нова Зеландия. Той от своя страна се характеризира с модерни винарски изби, използването на иноксови съдове, докато в Стария свят все още могат да се видят и бетонни съоръжения за ферментация и съхранение на виното. Най-видимото обаче за нас като консуматори е етикетът. Този на вината от Новия свят е доста по-модерен и лесен за разбиране. От него лесно научаваме кои са сортовете, от които е направено виното. Брандът има по-силно послание, отколкото регионът. Точно обратното е в Стария свят. За разчитането на неговите вина се изисква малко повече познание. На етикета рядко ще срещнем изписани сортовете, защото традицията повелява всеки район или микрорайон да произвежда определени вина от определени сортове и блендове. Така например на етикета на най-източната част на Долината на Лоара – Сансер, няма да видите изписано на етикета сорта Совиньон блан, но почти сигурно е, че всички вина от там са направени от него. В страните от Новия свят доминирането на един сорт в конкретен район е рядкост, но дори и да е така изписването на сорта не се остава да бъде подразбиран от винолюбителите. Един ярък пример на това различие е купажът GSM (Гренаш, Сира и Мурведър), който записан само с инициалите на сортовете се асоциира с австралийските вина, но всъщност произхожда от Южна Рона (Chateauneuf-du-Pape, Gigondas, Vacqueyras и други), където според французите това трябва да се подразбира от всеки уважаващ себе си винолюбител. Тук основно регионът носи информацията, а не етикетите.

Всъщност вината от Новия свят говорят по-разбираем език не само чрез етикетите си, но и чрез стилистиката си. По-плодови, сортови и сочни, те сякаш са готови да се адаптират за всеки повод и компания. Докато вината от Стария свят са по-претенциозни, без да влагам в думата нещо негативно. Напротив, те изискват търпение, разбиране и повече познание, за да можем да изберем правилната бутилка, както за нашия вкус, така и за подходящата храна.

След всичко казано, вероятно ще ни е трудно да подредим мястото на България с лекота. Тя определено има древни традиции, но те по-скоро са история за разказване, отколкото могат да бъдат усетени във вкуса на виното. Доказателствата за култа към виното ни дават удивителните златни и сребърни тракийски съдове, открити по нашите земи. Те ни причисляват към Стария свят, както и откритията по нашите земи, показващи, че лозата е навлязла преди повече от 5000 години и дори по-смелите източници твърдят, че това е станало преди тя да се установи за пръв път по Средиземноморието. Но етикетите и стилът на вината ни по-скоро говорят за Новия свят.

Ето и два пакета, подготвени от нашите експерти, които да дегустирате и откриете разликата между Новия и Стария свят.