DiVino Top 50 2025

За първи път в историята на DiVino Top 50 най-доброто българско вино не е червено.

Наблюдавайки Топ 5, моето професионално око се наслаждава на разнообразието и уникалността на тези вина. Бих дегустирал и бих се наслаждавал на всяко едно от тях без изключение. И това не са просто интересни факти. Това е повратен момент в българската винена история.

Начело на класацията Divino Top50 за 2025 застава бяло вино от сорта Ризлинг — вино, което не просто печели, а го прави убедително, с ясно изразен стил, баланс и прецизност.

Дълги години българското вино се свързва с плътност, сила и структура. Сега, за първи път, на върха стои нещо различно: свежест, чистота и контрол.

Но истинската история не е само в резултатите. Тя започва още преди тях по време на самите дегустации, в които имах привилегията на участвам като част от журито. Тази година състава на това жури достигна 24 експерта, също нещо ново и положително. 

По време на дегустационните сесии една картина започна да се очертава много ясно. Не като тенденция на хартия, а като усещане в чашата. Ризлингът се появяваше отново и отново. Гъмзата също. Пенливите вина — повече от обичайното. Имаше Димят. Имаше Мискет. Имаше стилове, които доскоро бяха по-скоро любопитни като леко червено, Кларе.

Ако трябва да го преведа в числа, впечатлението беше конкретно: 4 (четири) Ризлинга, 5 (пет) Гъмзи, 4 (четири) пенливи вина. Но по-важното не са числата, а посоката. Това вече не са изключения.

Класацията Divino Top50 само потвърждава това, което вече се вижда като тенденция в последните няколко години, а именно по-леки червени и повече бели вина, както международни, така и от местни сортове. Това, което се случва е и доказателство колко интересен и разнообразен е българският винен пазар. Повече прецизност, по-малко мощ, от екстракция към баланс.

Особено показателно е мястото на белите вина. Ризлинг не печели случайно, това е сорт, който не прощава грешки, а изисква точност, чистота и ясна визия. Когато такова вино излиза на първо място, това означава, че нивото не просто се е повишило — то се е променило като философия. Същото важи и за пенливите вина. Третото място за пенливо вино Блан де Ноар не е просто успех за една изба. Това е знак, че категорията вече има тежест и повтаряемост.

Пенливото в България вече не е любопитство. То е част от разговора.

В същото време местните сортове продължават устойчиво да заемат място в лозята, в асортимента на избите и в сърцата на хората. Гъмза, Мавруд, Мискет, Димят присъстват в класацията на Divino Top50, гордо, с различни стилистики и много на брой позиции.

Данните го потвърждават: 19 вина в Top 50 са от български сортове или блендове с тях, което е ясен ръст спрямо предходни години. Няма вече носталгия по местните сортове, а една затвърдена увереност, че това е пътят да бъдеш разпознаваем и уникален.

И може би точно тук е най-интересният момент. България вече не избира между “международно” и “локално”. Тя оценява и избира осъзнато по-добрите вина. В една и съща класация виждаме Ризлинг и моята любима Гъмза. Сира и Мавруд. Пенливо вино и натурален Мискет. Това не е хаос. Това е доказателство колко интересен и разнообразен е тероара в България и колко високо са достигнали възможностите на производителите.  

Разбира се, остава един неудобен въпрос. Ако най-доброто българско вино е от сорта Ризлинг, какво означава това за българското вино като идея? Това ли е новата посока? Или това е пик — силен производител, силна реколта, точен момент?

Отговорът за мен е ясен. Промяната и развитието на българското вино е факт. 

Другото сигурно нещо е – класацията DiVino Top 50 2025 не просто подрежда случайни вина.

Тя показва, че българското вино вече е с ново лице. Елегантно, прецизно, уверено.

И може би за първи път от дълго време насам, то не се опитва да впечатли.

А започва да има смисъл.

Ето и вината от Divino Top10: >> открий ги тук на едно място