EXPLORE
5 мин
Еолис естейт - жизнената сила. Интервю с Кремена Димова-Вундерли
за биодинамичното отглеждане на лозята. I част
1
Благодарим, че харесахте тази статия.

Тази пролет ви запознаваме с биодинамиката, чиято философия и принципи все повече се следват в световен мащаб, а у нас винопроизводителите са все още единици. Поканихме Кремена Димова-Вундерли, собственик на Еолис Естейт, в един непринуден разговор да ни разкаже подробно за тази философия, която те избират и следват вече няколко години като един от първите винопроизводители. Разделяме интервюто на няколко части...а вие очаквайте продължението им.

 

Какво е биодинамиката, може би много от вас биха си задали този въпрос - това е наука за основните принципи, действащи в природата. Тя подхожда към земеделието, като взима предвид тези принципи, за да възобнови природното равновесие. Освен с взаимодействието между различните компоненти на една затворена система, биодинамиката се съобразява и с влиянието на космическите цикли.

 

Концепцията, която стои зад биодинамиката е, че всичко във вселената е взаимосвързано и това има значение, носи своята енергия и „настроение“. Взаимосвързаността на всичко, включва дори и небесни тела ( космически ) като Луната, планети и звезди. Биодинамичното земеделие е средството за балансиране на този резонанс между лозята, човека, земята и звездите. И ако трябва да обобщим, биодинамиката е един холистичен поглед на земеделието.


Думата „биодинамичен“ е с гръцки произход: биос – (живот) и динамис – (сила),  или в буквален смисъл означава „жизнена сила“. Това е природосъобразен метод на земеделие и градинарство, в полза на качеството на храната ни, на земята и обграждащите ни екосистеми. Биодинамичното градинарство е градинарство без използване на торове, хербициди и пестициди, то е хармонизирането на земя, животни и хора, точно както природата е отредила.

 

1.Кога се роди идеята за Еолис? Някога представяли ли сте си, че ще имате лозя и ще правите вино?

 

Еолис e семеен проект - в основата му лежи един автентичен Родопски тероар, а в сърцето си носи много любов към земята и виното и доза идеализъм. Лозовият масив се намира в село Малко Градище, в района на Любимец.

 

Искрата на Еолис запали моят съпруг Лоран, който идва от семейство на потомствени лозаро-винари от Монтрьо в Швейцария. Преди 25 години не бях мислила, че ще се занимавам професионално с лозарство и вино. Като страстен винолюбител имах възможността да посетя едни от най-емблематичните лозарски области в света и да се срещна с личности от винения свят.

 

От дете обичам лозята и усещането за спокойствие, което ми дават. С тях са свързани много от моите детски летни спомени, а съм и част от винарско семейство, където непрекъснато се дискутират проблеми в лозето и избата. Есента взимах отпуск и помагах в гроздоберната кампания във Вилньов.  

 

През 1999 г, майка ми Яна се обади, за да ме попита какво да прави с наследствените семейни лозя в Малко Градище, дали имаме интерес към тях. Това беше искрата, от която тръгна проектът. С Лоран откликнахме спонтанно. Еолис се роди почти непринудено. Почти, защото от вината, които бяхме опитвали, предполагахме потенциала на тероара.

 
Най-напред ни предстоеше бавната работа по създаването на лозята. За нас мястото и лозето дават душата на виното. Стартирахме с участието и подкрепата на всички в семействата ни. Марк, който е енолог и агроном с богат професионален опит ни помага от самото начало. Христо, който основно се грижи за лозята на Еолис се учи и допитва до него. Масивът ни, които е бил част от тогавашния кооперативен блок, е бил изоставен през 80-те години. Направихме пълни анализи на почвите в специализирана лаборатория, за да селектираме сортовете. Според глинесто-песъкливия състав на почвата селектирахме мерло, каберне фран, каберне совиньон и сира от червените, совиньон блан, вионие, семион и гевюрцтраминер от белите. Искахме да експериментираме как ще се развиват тези френски благородници в нашия родопски тероар. Искахме да засадим и български червени сортове, но тогава ми липсваше информация за клонове, подложки, начин на рязане, натоварване. Това е особено важно, за да знаем как да подходим и какво можем да очакваме. Лозарството е дългосрочно приключение, където имаме право на един опит годишно, а всяка година е различна. Заложихме на сортове, които познаваме. Искахме най-напред да разберем какво ще се получи oт тях. Очаквахме с вълнение малката реколта от 3-та година, която е показателна за потенциала на лозето. Резултатът от Еолис беше много убедителен. След това следва работа, много работа, за да може заложбата на тероара да се реализира в очарователни вина.


През 2005 г започнахме с 3 хектара, а миналата година засадихме още 5,6 ха, между които дребнозърнест мавруд и рубин.

    

2.Къде са разположени лозята?

 

Лозята на Еолис са разположени до с. Малко Градище - едно приказно-красиво място в полите на Източните Родопи, на 15 км от от Свиленград, точно преди изкачването към рида Света Марина. Когато пътувам в този район, очите ми се пълнят с неизчерпаема красота, която ме прави щастлива. Полята трептят в пищна палитра от цветове - свежо зелено на фона на лазурно синьо, наситено розово, лавандулово лилаво, слънчогледово жълто, което прелива в огненото оранжево на залеза на слънцето. На хоризонта се очертават заоблените била на Родопите, чиито тъмен силует чезне в мистична мъгла.


Привечер, като планинска въздишка, от там слиза вятърът. Белият вятър, както го наричат в района, идва от Беломорието и се промъква между хълмовете на Родопите. Всъщност името Еолис идва от единството между вятъра и слънцето, които са част от този тероар. Въпреки, че сме на юг, заради прохладните вечери гроздето узрява сравнително по-бавно и по-балансирано.

 

 

3.Кога и защо избрахте да започнахтете биодинамично отглеждане? Кой ви вдъхнови да започнете? Има ли производители, от които черпите опит и следвате техен пример?

 

Любовта към лозарството е свързана с любовта към природата. Биодинамиката дойде като естествено продължение на старанието да отглеждаме лозята максимално чисто. Повратната точка беше силната градушка през пролетта на 2016, която унищожи младите леторасти и нарани лозите. Това беше от онези шокови моменти, в които небето ти пада на главата, за да ти покаже, че трябва да поемеш в нова посока точно сега. От много време се интересувах от биодинамика и нейното прилагане в лозарството. Бях чела лекциите на Щайнер, книгите на Масон, Подолински, Мария Тун, Никола Жоли. Знаех как да прилагам препаратите, да динамизирам, да подготвя отварите. Голямо въздействие върху мен оказаха Клод и Лидия Бургиньон и техните изследвания на почвата. Също така и срещите ми с лозари, които прилагат тези методи, са винаги много вдъхновяващи.

 

Но умението идва, когато адаптираме това знание, за да разберем нашето конкретно лозе, в неговата собствена динамика.

 

Биодинамиката за мен е като врата към едно по-дълбоко, холистично разбиране на взаимодействията и закономерностите в живата природа. Тя отделя основно внимание на виталността и равновесието на почвата като основен фактор за отглеждането на здравословна, пълноценна, енергетична храна. Когато се знимаваме с лозарство и обработваме земята, носим отговорност за един от най-ценните ресурси, които ще оставим на децата си, а именно почвата. Днес науката познава по-добре космоса, отколкото този тънък пласт земя, изворът на плодородието, който реално ни храни. Това, което със сигурност знаем е, че почвата е невъзобновяем ресурс в рамките на един човешки живот. Когато нейното равновесие, жизнена сила и микробиологична активност са нарушени, растенията растат по-слаби и податливи на болести. Това налага повече обработки, подхранване с минерални торове, което допълнително нарушава функционирането на почвата и я отслаба, съответно и растенията са хилави и безвкусни. Така спиралата продължава до изтощаване на почвата.

 

Това се отразява пряко върху хранителната стойност и вкуса на храната ни. Като лозари сме особено чувствителни към тази проблематика, защото лозята се садят върху бедни почви с крехко равновесие. Същевремено те се отглеждат в по-голямата си част като монокултура. В природата няма монокултури. Растенията имат нужда едни от други, те фиксират и обменят вещества в почвата. Научих се да наблюдавам и да анализирам т.нар. "плевели" като индикатор за състоянието на почвата. Не случайно имаме лайка, синчец, бял равнец, фий, детелина, див морков или бодили - те обичат бедни, по-скоро хладни почви, каквито са глинесто-песъкливите, с леко кисела реакция. Те са като пиoнери, които колонизират първи живи почви с нарушено от обработки равновесие. Техните функции са оздравителни - декомпактират почвата, привличат полезни насекоми, фиксират азот от въздуха, активират микробиологичния живот. С течение на времето разнообразието на треви и цветя се увеличава и изменя. Това при нас е видимо.


В Щвейцаря има много лозари, които работят според принципите на биодинамиката. В Швейцарската асоциация по биодинамика, на която съм член, се събират стопани от различни области - от големи ферми, които отглеждат плодове и зеленчуци, животновъди, лозари до градинари-любители. Емблематични изби в Швeйцария отглеждат лозята си от дълги години биодинамично.

 

Очаквайте продължение...


Най-нови
Най-популярни
Категории
Месечен архив
Теми
Тагове
биодинамика
органично вино
еолис

Назад          Магазин